Сергей Рахманинов
(1873-1943)
- Сергей Рахманинов – снимка Уикипедия
Сергей Василиевич Рахманинов (Сергей Васильевич Рахманинов) (1873-1943) е един от големите класически руски композитори, но същевременно той е пианист и диригент. Творчеството му е преход към модернизма към руската класическа музика. Неговото вдъхновение идва от руския фолклор и от духовната музика.
Роден е на 20 март (1 април) 1873 година в имението Онег, в Новгородската губерния. На 4-годишна възраст майка му започва да го учи да свири на пиано. През 1882 година семейството се премества в Петербург и момчето е изпратено в Консерваторията. Започва да учи в клавирния отдел при професор Демянски. Три години по-късно семейството му се премества в Москва и той постъпва с Московската консерватория. Обучението му по пиано протича под ръководството на Н. С. Зверев и А. И. Зилоти, а по теория на музиката и по композиция – при А. С. Аренски и С. И. Танеев. През 1892 година завършва с отличие. За своя изпитна работа представя операта „Алеко“ по сюжет на поемата на Пушкин „Цигани“. Същата година операта е поставена на сцената на Болшой театър и още тогава Рахманинов се представя като отличен диригент. През 1897-1898 дирижира в частната („мамонтовска“) опера в Москва, а през 1904-1906 заема диригентския пост в Болшой театър. В по-нататъшната си дейност почти не се проявява като диригент.
От зимата на 1892 година започват публичните изяви на Рахманинов като пианист и той показва изключителни способности. В творческата му дейност обаче през 1892 година настъпва неочаквана пауза. След представянето на неговата Първа симфония, в която композиторът влага много усилия и енергия, той получава много критики от страна на печата, а за повечето музиканти произведението му остава неразбрано. Стига се до там, че някои критици дори осмиват творбата му. Провалът му нанася тежка травма. Получава инсулт и дълго време остава парализиран. Последвалите три години за него са период на мълчание, но същевременно и време за размисъл и критическа преоценка. В началото на новия век започва неговия интензивен творчески подем.
През първите четири години на XX век Рахманинов създава редица забележителни със своята поетичност произведения, в които съчетава богата творческа фантазия и високо майсторство. Особено място сред тях заемат романсите, в които композиторът показва другата страна на творческия си аспект. Само десет години след тежкото нервно сътресение, свързано с неуспеха на неговата Първа симфония, Рахманинов отново се обръща към този жанр и създава Втората си симфония. Този път московската и петербургската публика единодушно признава високите достойнства на новото произведение.
Най-важната стъпка в творческото развитие на Сергей Рахманинов е създаването на Третия клавирен концерт през 1909. Същата година той прави и първите си успешни турнета в Съединените щати. През 1909-19012 работи като инспектор на руската музика в Главната дирекция на Руското музикално общество. През 1910 година се обръща към духовната музика.
След началото на Октомврийската революция Рахманинов смята, че това е краят на старата Русия и за него като артист не остава нищо друго, освен да напусне страната. Убеждението му, че промените ще доведат до унищожаване на творческата дейност в продължение на много години, го отвежда в Швеция, откъдето е получил предложение да изнесе концерт в Стокхолм.
През 1917 година Сергей Рахманинов заедно със съпругата си Наталия Александровна и с децата си напускат Русия. Първоначално отиват в Париж, а след това се установяват в Швейцария. От 1935 година живеят в Съединените щати. В продължение на десет години композиторът се връща към старите си произведения и ги преработва. Завършва Четвъртия си концерт за пиано. Но той изпитва болезнена носталгия по родината си и все повече го обземат съмнения дали не е сбъркал, като я е напуснал. Жадно се интересува от всичко, което се случва там.
Лятото на 1834 година му носи голям творчески успех. Само за седем седмици създава едно от най-добрите си произведения – Рапсодията за пиано и оркестър. Две години по-късно завършва Третата си симфония, в която представя изключителните си композиторски качества. Без съмнение Тази симфония е истинско явление в развитието на националния руски симфонизъм.
Последният концертен сезон за Рахманинов (1942-1943) започва на 12 октомври със самостоятелния му концерт в Детройт.
Сергей Рахманинов умира след тежко боледуване на 28 март 1943 година в Бевърли Хилс, Калифорния.